брътвеж

Речник на българския език

брътвѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. брътвѐжи, м.
1. Само ед. Брътвене, бръщолевене.
2. Само мн. Празни приказки, безсмислици, глупости. Омръзнаха ми тия ваши брътвежи!

Грешни изписвания (2)

  • братвеш
  • брътвеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брът-веж
непълен член брът-ве-жа
пълен член брът-ве-жът
мн.ч. брът-ве-жи
членувано брът-ве-жи-те
бройна форма брът-ве-жа
звателна форма