брътвене

Речник на българския език

бръ̀твене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • брътвени
  • брътвине
  • брътвини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брът-ве-не
членувано брът-ве-не-то
мн.ч. брът-ве-ния
членувано брът-ве-ни-я-та