глъч

Речник на българския език

1. глъч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

глъчта̀, само ед., ж. Глъчка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глъч
непълен член глъ-ча
пълен член глъ-чът
мн.ч. глъ-чо-ве
членувано глъ-чо-ве-те
бройна форма глъ-ча
звателна форма

2. глъч съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

глъчта̀, само ед., ж. Глъчка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глъч
членувано глъч-та
мн.ч.
членувано
звателна форма