глъчка

Речник на българския език

глъ̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глъ̀чки, ж. Шум от говор на много хора; врява.

Грешни изписвания (1)

  • глъчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глъч-ка
членувано глъч-ка-та
мн.ч. глъч-ки
членувано глъч-ки-те
звателна форма