шепот

шѐпот — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

м., само ед.
1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот.
2. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите.
прил. шѐпотен, шѐпотна, шѐпотно, мн. шѐпотни.

Синоними

шепнене, шептене, мърморене, бъбрене, шушукане, ропот, шепна, шушнене
ромолене, шумолене

Грешни изписвания (1)

шепут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ше-пот
	непълен член	ше-по-та
	пълен член	ше-по-тът
мн.ч.		ше-по-ти
мн.ч.	членувано	ше-по-ти-те
бройна форма		ше-по-та
звателна форма		—

Връзки