шепотен

Речник на българския език

шѐпотен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. шѐпот

Грешни изписвания (3)

  • шепотин
  • шепутен
  • шепутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ше-по-тен
непълен член ше-пот-ния
пълен член ше-пот-ни-ят
ж. р. ше-пот-на
членувано ше-пот-на-та
ср. р. ше-пот-но
членувано ше-пот-но-то
мн. ч. ше-пот-ни
членувано ше-пот-ни-те