олелия

Речник на българския език

1. олелѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. олелѝи, ж. Шум, врява, караница. Вдигне ли се олелия, то се знае, че сме ние.

Грешни изписвания (7)

  • олелиъ
  • олилиъ
  • олилия
  • улелиъ
  • улелия
  • улилиъ
  • улилия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оле-лия
членувано оле-ли-я-та
мн.ч. оле-лии
членувано оле-ли-и-те
звателна форма

2. олелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

олелия е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

3. олелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

олелия е производна форма на олея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).