писък

Речник на българския език

пѝсък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пѝсъци, (два) пѝсъка, м.
1. Тънък, остър вик. Писъкът на майка ѝ разцепи тишината.
2. Пронизителен звук. Писък на машина.
3. Врява, крясък. Зачуха се писъци.

Грешни изписвания (1)

  • писак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-сък
непълен член пи-съ-ка
пълен член пи-съ-кът
мн.ч. пи-съ-ци
членувано пи-съ-ци-те
бройна форма пи-съ-ка
звателна форма