лай

1. лай — съществително име, мъжки род (тип 28)

Значение

ла̀ят, ла̀я, мн. ла̀еве, (два) ла̀я, м. Най-типичният вик на куче, по-рядко на вълк и др. — когато преследва, когато е гладно и т. н. Чу се радостен лай на куче. Ожесточен лай.

Синоними

джавкане
вой, злоба
вик, рев, крясък, писък
скимтене, излайване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		лай
	непълен член	лая
	пълен член	ла-ят
мн.ч.		ла-е-ве
мн.ч.	членувано	ла-е-ве-те
бройна форма		лая
звателна форма		—

2. лай — повелително наклонение, ед. ч.

лай е производна форма на лая (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки