въздишка

Речник на българския език

въздѝшка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. въздѝшки, ж. Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др.

Грешни изписвания (3)

  • ваздишка
  • ваздишкъ
  • въздишкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-диш-ка
членувано въз-диш-ка-та
мн.ч. въз-диш-ки
членувано въз-диш-ки-те
звателна форма