дъх

Речник на българския език

дъх съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дъхъ̀т, дъха̀, само ед., м.
1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх.
2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъх
непълен член дъ-ха
пълен член дъ-хът
мн.ч. дъ-хо-ве
членувано дъ-хо-ве-те
бройна форма дъ-ха
звателна форма