мирис

Речник на българския език

мѝрис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм.
2. Миризма.

Грешни изписвания (1)

  • мирес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-рис
непълен член ми-ри-са
пълен член ми-ри-сът
мн.ч. ми-ри-си
членувано ми-ри-си-те
бройна форма ми-ри-са
звателна форма