миризма

Речник на българския език

миризма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. миризмѝ, ж.
1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на печено месо.
2. Разг. Обикн. мн. Подправки за ястия.

Грешни изписвания (7)

  • мерезма
  • мерезмъ
  • меризма
  • меризмъ
  • мирезма
  • мирезмъ
  • миризмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-риз-ма
членувано ми-риз-ма-та
мн.ч. ми-риз-ми
членувано ми-риз-ми-те
звателна форма