полъх

Речник на българския език

по̀лъх — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Леко движение на въздуха; полъхване, повей. Топъл полъх.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • полах

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лъх
непълен член по-лъ-ха
пълен член по-лъ-хът
мн.ч. по-лъ-хи
членувано по-лъ-хи-те
бройна форма по-лъ-ха
звателна форма —

Връзки