повей

Речник на българския език

1. по̀вей — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

по̀веят, по̀вея, мн. по̀веи, (два) по̀вея, м. Обикн. ед. Леко движение на въздуха; полъх.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • повий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вей
непълен член по-вея
пълен член по-ве-ят
мн.ч. по-веи
членувано по-ве-и-те
бройна форма по-вея
звателна форма —

2. повей — повелително наклонение, ед. ч.

повей е производна форма на повея (повелително наклонение, ед. ч.).

3. повей — повелително наклонение, ед. ч.

повей е производна форма на повея (повелително наклонение, ед. ч.).

4. повей — повелително наклонение, ед. ч.

повей е производна форма на повея (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки