зефир

Речник на българския език

зефѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Лек, приятен вятър. От водата полъхваше зефир.
2. Наименование на различни сладкарски изделия с лек крем.



м., само ед. Вид памучен плат, обикн. за мъжки ризи.
прил. зефѝрен, зефѝрена, зефѝрено, мн. зефѝрени.

Грешни изписвания (1)

  • зифир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-фир
непълен член зе-фи-ра
пълен член зе-фи-рът
мн.ч. зе-фи-ри
членувано зе-фи-ри-те
бройна форма зе-фи-ра
звателна форма