вкус

Речник на българския език

вкус съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

вкусъ̀т, вкуса̀, мн. вку̀сове, м.
1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.
2. Само ед. Усещане на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещане. Никакъв вкус не усещам. Тия круши нямат никакъв вкус. Лимоните са кисели на вкус.
3. Склонност, пристрастие, предпочитание. Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител. Имам вкус към такава музика.
4. Само ед. Усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното. Облича се с вкус.
прил. вку̀сов, вку̀сова, вку̀сово, мн. вку̀сови (в 1 и 2 знач.). Вкусови усещания.

Грешни изписвания (1)

  • фкус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вкус
непълен член вку-са
пълен член вку-сът
мн.ч. вку-со-ве
членувано вку-со-ве-те
бройна форма вку-са
звателна форма