изящност

Речник на българския език

изящност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • изъштност
  • изъщност
  • изяштност
  • изящнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изящ-ност
членувано изящ-ност-та
мн.ч. изящ-нос-ти
членувано изящ-нос-ти-те
звателна форма