естетика

Речник на българския език

естѐтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота.
2. Система от възгледи за изкуството. Естетиката на поета. Естетика на модернизма.
3. Красота, художественост. Естетика в бита. Естетика в облеклото. Естетика във взаимоотношенията. Усет за естетика.
прил. естетѝчен, естетѝчна, естетѝчно, мн. естетѝчни (обикн. в 3 знач.).
прил. естетѝчески, естетѝческа, естетѝческо, мн. естетѝчески (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (7)

  • естетека
  • естетекъ
  • естетикъ
  • истетека
  • истетекъ
  • истетика
  • истетикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-те-ти-ка
членувано ес-те-ти-ка-та
мн.ч. ес-те-ти-ки
членувано ес-те-ти-ки-те
звателна форма