охо̀та
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Желание, стремеж, влечение.
2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота.
1. Желание, стремеж, влечение.
2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- охотъ
- ухота
- ухотъ