сочност

Речник на българския език

со̀чност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. со̀чен

Грешни изписвания (3)

  • сочнуст
  • сочнос
  • сочнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соч-ност
членувано соч-ност-та
мн.ч. соч-нос-ти
членувано соч-нос-ти-те
звателна форма