усет

Речник на българския език

у̀сет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Чувство на възприемане, разбиране, преценяване; нюх. Усет към поезията. Усет към езика. Усет за справедливост. Търговски усет. Имам усет. Развивам си усет. Проявявам усет.

Грешни изписвания (1)

  • усит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усет
непълен член усе-та
пълен член усе-тът
мн.ч. усе-ти
членувано усе-ти-те
бройна форма усе-та
звателна форма