нюх

Речник на българския език

нюх съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ню̀хът, ню̀ха, само ед., м.
1. Обоняние. Кучето има остър нюх.
2. Прен. Усет, предчувствие, съобразителност. Търговски нюх.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нюх
непълен член ню-ха
пълен член ню-хът
мн.ч. ню-хо-ве
членувано ню-хо-ве-те
бройна форма ню-ха
звателна форма