поглед

Речник на българския език

по̀глед съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀гледи, (два) по̀гледа, м.
1. Краткотрайно насочване на очите към нещо. Внезапен поглед.
2. Начинът, по който гледа човек. Мрачен поглед.
3. Прен. Само ед. Представа за определен проблем. Имам поглед върху нещата.

Грешни изписвания (2)

  • поглет
  • поглит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пог-лед
непълен член пог-ле-да
пълен член пог-ле-дът
мн.ч. пог-ле-ди
членувано пог-ле-ди-те
бройна форма пог-ле-да
звателна форма