взор

Речник на българския език

взор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

взо̀рът, взо̀ра, мн. взо̀рове и взо̀ри, м. Поглед. Отправям взор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. взор
непълен член взо-ра
пълен член взо-рът
мн.ч. взо-ро-ве
членувано взо-ро-ве-те
бройна форма взо-ра
звателна форма