хоризо̀нт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. хоризо̀нти, (два) хоризо̀нта, м.
1. Само ед. Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. Хоризонтът никога не може да се стигне.
2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор. Градът е отвъд хоризонта.
3. Прен. Кръг от познания; кръгозор. Имам широк хоризонт.
4. Прен. Обикн. мн. Перспективи, възможности за творчество, за изява.
1. Само ед. Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. Хоризонтът никога не може да се стигне.
2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор. Градът е отвъд хоризонта.
3. Прен. Кръг от познания; кръгозор. Имам широк хоризонт.
4. Прен. Обикн. мн. Перспективи, възможности за творчество, за изява.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хорезонт
- хурезонт
- хуризонт
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хо-ри-зонт | |
|---|---|---|
| непълен член | хо-ри-зон-та | |
| пълен член | хо-ри-зон-тът | |
| мн.ч. | хо-ри-зон-ти | |
| членувано | хо-ри-зон-ти-те | |
| бройна форма | хо-ри-зон-та | |
| звателна форма | — | |