небоскло̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
Грешни изписвания (3)
- небусклон
- нибосклон
- нибусклон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-бос-к-лон | |
|---|---|---|
| непълен член | не-бос-к-ло-на | |
| пълен член | не-бос-к-ло-нът | |
| мн.ч. | не-бос-к-ло-ни | |
| членувано | не-бос-к-ло-ни-те | |
| бройна форма | не-бос-к-ло-на | |
| звателна форма | — | |