въображение

Речник на българския език

въображѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Способност за изграждане на мислени представи, образи; фантазия. Богато въображение. Творческо въображение. Това съществува само в твоето въображение.

Грешни изписвания (7)

  • ваображение
  • ваобръжение
  • ваубражение
  • ваубръжение
  • въобръжение
  • въубражение
  • въубръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-об-ра-же-ние
членувано въ-об-ра-же-ни-е-то
мн.ч. въ-об-ра-же-ния
членувано въ-об-ра-же-ни-я-та