инвенция

Речник на българския език

инвѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Творческо постижение, хрумване, въображение.

Грешни изписвания (5)

  • инвенцеа
  • инвенцеъ
  • инвенцея
  • инвенциа
  • инвенциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-вен-ция
членувано ин-вен-ци-я-та
мн.ч. ин-вен-ции
членувано ин-вен-ци-и-те
звателна форма