утопия

Речник на българския език

уто̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. уто̀пии, ж. Неосъществима мечта. Идеалното общество е било винаги утопия на много мислители.

Грешни изписвания (11)

  • отопеа
  • отопеъ
  • отопея
  • отопиа
  • отопиъ
  • отопия
  • утопеа
  • утопеъ
  • утопея
  • утопиа
  • утопиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уто-пия
членувано уто-пи-я-та
мн.ч. уто-пии
членувано уто-пи-и-те
звателна форма