мечта

Речник на българския език

1. мечта̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мечтѝ, ж.
1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя.
2. Предметът на желанията и стремежите.
3. Прен. Разг. Нещо много хубаво, почти нереално. Тази кола е мечта.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • мечтъ
  • мичта
  • мичтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меч-та
членувано меч-та-та
мн.ч. меч-ти
членувано меч-ти-те
звателна форма —

2. мечта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мечта е производна форма на мечтая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мечта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мечта е производна форма на мечтая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки