сън

Речник на българския език

сън съществително име, мъжки род (тип 37) редактиране

Значение

съня̀т, съня̀, мн. съ̀нища, (два) съ̀ня, м.
1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват. 2. Образът, който вижда спящият по време на това състояние. Приятни сънища!
3. Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. Гората е потънала в сън. 4. Прен. Нещо нереално; мечта, блян. Сън за щастие.
И на сън не съм виждал. 1. — Много красив, прекрасен.
2. Какъвто не съм допускал, че съществува.
Зимен сън. — Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.
Сън не ме лови/хваща. 1. — Не мога да заспя.
2. Много съм разтревожен, развълнуван.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сън
непълен член съ-ня
пълен член съ-нят
мн.ч. съ-ни-ща
членувано съ-ни-ща-та
бройна форма съ-ня
звателна форма