сън — съществително име, мъжки род (тип 37)
Значение
съня̀т, съня̀, мн. съ̀нища, (два) съ̀ня, м.
1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват. 2. Образът, който вижда спящият по време на това състояние. Приятни сънища!
3. Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. Гората е потънала в сън. 4. Прен. Нещо нереално; мечта, блян. Сън за щастие.
• И на сън не съм виждал. 1. — Много красив, прекрасен.
2. Какъвто не съм допускал, че съществува.
• Зимен сън. — Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.
• Сън не ме лови/хваща. 1. — Не мога да заспя.
2. Много съм разтревожен, развълнуван.
1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват. 2. Образът, който вижда спящият по време на това състояние. Приятни сънища!
3. Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. Гората е потънала в сън. 4. Прен. Нещо нереално; мечта, блян. Сън за щастие.
• И на сън не съм виждал. 1. — Много красив, прекрасен.
2. Какъвто не съм допускал, че съществува.
• Зимен сън. — Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.
• Сън не ме лови/хваща. 1. — Не мога да заспя.
2. Много съм разтревожен, развълнуван.