просъница

Речник на българския език

просъ̀ница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Състояние между будното и съня. В просъница.

Грешни изписвания (7)

  • просънеца
  • просънецъ
  • просъницъ
  • прусънеца
  • прусънецъ
  • прусъница
  • прусъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-съ-ни-ца
членувано про-съ-ни-ца-та
мн.ч. про-съ-ни-ци
членувано про-съ-ни-ци-те
звателна форма