преценка

Речник на българския език

прецѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. преценки, ж. Преценяване. Вярна преценка.

Грешни изписвания (3)

  • преценкъ
  • приценка
  • приценкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-цен-ка
членувано пре-цен-ка-та
мн.ч. пре-цен-ки
членувано пре-цен-ки-те
звателна форма