оценка

Речник на българския език

оцѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. оцѐнки, ж.
1. Определяне стойността на нещо.
2. Размер на стойността при определени условия.
3. Мнение за качествата на някого или нещо; преценка.
4. Бележка за успеха на учещ. Отлична оценка.

Грешни изписвания (4)

  • оценкъ
  • уценка
  • уценкъ
  • отценка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оцен-ка
членувано оцен-ка-та
мн.ч. оцен-ки
членувано оцен-ки-те
звателна форма