присъда

Речник на българския език

присъ̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. присъди, ж.
1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда.
2. Становище, мнение, преценка.

Грешни изписвания (3)

  • пресъда
  • пресъдъ
  • присъдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-съ-да
членувано при-съ-да-та
мн.ч. при-съ-ди
членувано при-съ-ди-те
звателна форма