1.
крѝтика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. крѝтики, ж.
1. Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика.
2. Прен. Само ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
1. Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика.
2. Прен. Само ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- критека
- критекъ
- критикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кри-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | кри-ти-ка-та | |
| мн.ч. | кри-ти-ки | |
| членувано | кри-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. критика — ед. ч. непълен член
критика е производна форма на критик (ед. ч. непълен член).