обвинение

Речник на българския език

обвинѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обвинѐния, ср.
1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама.
2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на обвинението.

Грешни изписвания (3)

  • обвенение
  • убвенение
  • убвинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ви-не-ние
членувано об-ви-не-ни-е-то
мн.ч. об-ви-не-ния
членувано об-ви-не-ни-я-та