преследване

Речник на българския език

преслѐдване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преследвани
  • преследвъне
  • преследвъни
  • приследване
  • приследвани
  • приследвъне
  • приследвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-лед-ва-не
членувано прес-лед-ва-не-то
мн.ч. прес-лед-ва-ния
членувано прес-лед-ва-ни-я-та