гнет

Речник на българския език

гнет — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гнетъ̀т, гнета̀, само ед., м. Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гнет
непълен член гне-та
пълен член гне-тът
мн.ч. гне-то-ве
членувано гне-то-ве-те
бройна форма гне-та
звателна форма —

Връзки