иго

Речник на българския език

ѝго — съществително име, среден род (тип 301)

Значение

ср., само ед. Робство, гнет. Турско иго.

Синоними

(същ.) робство, робия, гнет, ярем, хомот
(същ.) тегло, теглило, тормоз, товар, бреме, изтезание, бич
(същ.) владичество

Грешни изписвания (1)

игу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		иго
ед.ч.	членувано	иго-то
мн.ч.		—
мн.ч.	членувано	—

Връзки

Вход