изтезание

Речник на българския език

изтеза̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изтеза̀ния, ср. Физическо или нравствено мъчение, малтретиране.

Грешни изписвания (7)

  • езтезание
  • езтизание
  • естезание
  • естизание
  • изтизание
  • истезание
  • истизание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-те-за-ние
членувано из-те-за-ни-е-то
мн.ч. из-те-за-ния
членувано из-те-за-ни-я-та