теглило

Речник на българския език

1. теглѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. теглила̀, ср. Разг. Голямо тегло 2 ; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • теглилу
  • тиглило
  • тиглилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тег-ли-ло
членувано тег-ли-ло-то
мн.ч. тег-ли-ла
членувано тег-ли-ла-та

2. теглило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

теглило е производна форма на тегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. теглило — мин. деят. св. прич. ср. р.

теглило е производна форма на тегля (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки