изпитание

Речник на българския език

изпита̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изпита̀ния, ср.
1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята.
2. Спец. Изпробване на техническите качества на материал, машина и др.

Грешни изписвания (7)

  • езпетание
  • езпитание
  • еспетание
  • еспитание
  • изпетание
  • испетание
  • испитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пи-та-ние
членувано из-пи-та-ни-е-то
мн.ч. из-пи-та-ния
членувано из-пи-та-ни-я-та