изпитване

Речник на българския език

изпѝтване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпитвъне
  • испитване
  • испитвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пит-ва-не
членувано из-пит-ва-не-то
мн.ч. из-пит-ва-ния
членувано из-пит-ва-ни-я-та