проба

Речник на българския език

про̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. проби, ж.
1. Проверка на нещо. Проба на телефона.
2. Част от някакъв материал, взета за проверка, за анализ и др. Кръвна проба.
3. Проверка на дреха как стои.
4. Спец. Количество на скъпоценен метал в сплав.прил. пробен, пробна, пробно, мн. пробни. Пробен материал. Пробна зала. Пробен урок.

Грешни изписвания (1)

  • пробъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ба
членувано про-ба-та
мн.ч. про-би
членувано про-би-те
звателна форма