хапка

Речник на българския език

ха̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ха̀пки, ж.
1. Количество храна, което се лапа и се гълта наведнъж. Хапка по хапка.
2. Жарг. Хапване, хранене.
3. Жарг. Събиране, на което има и храна; гощавка. Отиваме на хапка.

Грешни изписвания (1)

  • хапкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хап-ка
членувано хап-ка-та
мн.ч. хап-ки
членувано хап-ки-те
звателна форма