залък

мн. за̀лъци и за̀лци, (два) за̀лъка, м. Парче храна, обикн. хляб за едно лапване, хапка. Хапнах два залъка и трябваше да стана.
2. Прен. Само ед. Средства за препитаване. Трудно си изкарвам залъка.
• Броя залъците на някого. — Свиди ми се храната.
• Вземам залъка от устата. 1. — Ограбвам.
2. Лишавам от работа. • Давам си залъка от устата. Лишавам се, пестя средства за някого. • Давам си от залъка. Отделям от оскъдните си средства; помагам на някого. • За залък хляб (работя). Получавам съвсем малко пари. • Не слагам залък (в устата си). Не ям нищо.