хляб

Речник на българския език

хляб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хля̀бът, хля̀ба, мн. хля̀бове, (два) хля̀ба, м.
1. Само ед. Основното тестено изделие, приготвено от брашно, вода и сол.
2. Къс изпечено тесто от тези продукти. Купувам си хляб. Мога да изям два такива хляба наведнъж.
3. Прен. Само ед. Прехрана. Едва осигуряваме хляба.
същ. умал. хлѐбче, мн. хлѐбчета, ср. (във 2 знач.)
Давам хляб в ръцете (на някого). 1. — Обучавам, научавам някого на занаят, работа.
2. Намирам или давам работа на някого.

Грешни изписвания (2)

  • хлъп
  • хляп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хляб
непълен член хля-ба
пълен член хля-бът
мн.ч. хля-бо-ве
членувано хля-бо-ве-те
бройна форма хля-ба
звателна форма