самун

Речник на българския език

саму̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. самуни, (два) самуна, м. Остар. Отделна бройка хляб. Купих два самуна хляб. Половин самун хляб.
Като самун.Разг. За подутина по тялото. Кракът му се е подул като самун.

Грешни изписвания (1)

  • съмун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мун
непълен член са-му-на
пълен член са-му-нът
мн.ч. са-му-ни
членувано са-му-ни-те
бройна форма са-му-на
звателна форма